Лъжа ли е достигането на Луната?Запознайте се със фактите и преценете сами

Достигнаха ли луната мисиите на Аполо?Същестуват много въпросителни около покоряването на нашата Луна.В статията има приложен филм за кацането на луната,който дава възможност да се чуе и види какво имат да ни покажат и двете страни на спора.

Снимката "Човек на Луната". Защо изглежда Олдрин да седи сякаш в бяло петно, а в далечината теренът е по-тъмен. Прожектор или... лунни условия?Дори теориите за конспирация понякога трябва да се вземат насериозно, пише Пеер Майнерт от ДПА.
Всяка седмица Роджър Лониъс, главeн историк на Националния авиационен и космически музей "Смитсониън" във Вашингтон, посвещава време на развенчаването на теорията, че астронавтите Нийл Армстронг и Бъз Олдрин никога не са кацали на Луната. Целият 20 юли на 1969 г. - кацането и космическата разходка няколко часа по-късно, са били просто шоу, само лъжи, заснети в холивудско студио или в пустиня, казват скептиците. Малко други теории за конспирация са били толкова популярни и толкова устойчиви на времето. Ние, американците, просто обожаваме подобни неща, казва Лониъс, изправен пред космически апарат като "Ийгъл"-а, който заведе Армстронг и Олдрин до лунната повърхност. Всъщност теориите за конспирацията изобилстват в САЩ: атаките на терористите от 11 септември 2001 г. били планирани от правителството, президентът Барак Обама всъщност не бил американски гражданин, както и множество погрешни хипотези за убийството на президента Джон Кенеди.

Не мина много време след кацането на Луната, преди да се появят и безумните теории.
Истинските спекулации започнаха през 1976 г. с книгата на Бил Кейсинг "Ние никога не сме кацали на Луната - лъжата за 30 млрд. долара" Беше ерата на скандала "Уотъргейт" и на Виетнамската война и последвалото недоверие към правителството даде свобода на подобни теории. В един момент до 10% от американците вярваха в конспиративните теории за Луната. Сега те са средно 6%, казва Лониъс. Сред аргументите на скептиците са "развяващият се флаг", "липсващите звезди" и "фалшивите сенки" в телевизионните кадри. Но в основата на идеята се корени убеждението, че по онова време страната не е била достатъчно напреднала технологически, за да направи пътуването. САЩ водеха космическа надпревара със СССР по време на Студената война и не можеха да поднесат победа на комунистите. Като последно средство американците са посегнали към фалшификацията, казват скептиците. Тяхно любимо доказателство за измамата е развяващият се флаг, който Армстронг и Олдрин забиват на лунната повърхност. Какво го е развявало, след като на Луната няма въздух? В действителност флагът е бил оборудван с прът, който да го държи изпънат, вместо да виси отпуснат, а вълнуването на плата се дължи на прегъването при пакетирането. Освен това кадърът с флага, който наистина се движи, е заснет, когато един от астронавтите тъкмо пуска плата. Следва проблемът с липсващите звезди. Защо не се виждали звезди на телевизионните екрани? НАСА отговори, че звездната светлина е прекалено слаба, за да се появи на снимки при обичайните светлинни условия на Луната - феномен, който е добре познат на всеки фотограф на Земята. Що се отнася до "фалшивите сенки", на снимките на НАСА предметите и хората изглежда, че хвърлят сенки в различни вместо в паралелни посоки. Понеже Слънцето е единственият източник на светлина на Луната, скептиците използваха това като доказателство, че всичко е заснето в холивудско студио при много светлини. Експертите отговарят: Луната не е плоска, което означава, че няма 100% "правилна" сянка. Това може да се случи дори на Земята. Лониъс нарича теориите "глупави", но е съгласен, че няма да се забравят скоро. Би било най-страхотното нещо на Земята да се върнем обратно на луната,само да докажем,че вече сме били там.

Джей Уиндли е инженер и уважаван учен работил в сферата на космонавтиката и професионалната фотография.

Той е суздател на сайта http://www.clavius.org/   в който се оборват серия от абсурдни твърдения, че човек не е бил на Луната.
Статиите са преведени с разрешение.

Бръсначът на Окам
Един от фундаменталните принципи за търсене на първопричината и за изследване на теория се казва „бръснач на Окам“. Този принцип носи името на специалиста по логика от 14-ти век Уилиам от Окам и според него най-простото обяснение за дадено наблюдение е най-вероятно. Не е необходимо да подчертаваме, че повечето конспиративни теории не следват това правило.
На практика бръсначът на Окам се използва за „изрязване“ на елементи от теории, които не могат да бъдат наблюдавани. Например Айнщайн е обяснил времепространството в специалната теория на относителността. Лоренц е постулирал, че времепространствените флуктуации се дължат на движението през етера. Но етерът на Лоренц не подлежи на наблюдение и по този начин представлява ненужно усложнен модел. Това не доказва автоматично, че Айнщайн е прав и Лоренц-не, но понеже има много по-малко „багаж“ в модела на Айнщайн, теорията му е много по-вероятна според текущия набор от наблюдения.
Конспиративните теории в най-общи линии противоречат на принципа на Окам. По този начин, когато авторите на конспиративни теории обясняват дадени наблюдения, те го правят по усложнен начин в сравнение със стандартните теории. Техните заключения често ни карат да вярваме в допълнително постулирани фактори, за които рядко има директно доказателство. Бръсначът на Окам ни задължава да премахваме обяснения, които включват в себе си недоказуем феномен.

Просто голям филм от Холивуд?
Това е общото, което всички автори на теорията, че човек не е бил на Луната, подкрепят.
За тях всички кадри, всички снимки – от първата стъпка на Армстронг – до играта на Голф от Сърнан – всички те са заснети във филмово студио. Да видим какво казва Джей от уебсайта „Клавиус“. Той разглежда няколко конкретни момента, които много често са изтъквани от авторите на конспиративни теории.

-Филмът от 1978 г. „Кеприкорн 1“ - твърдят авторите на конспиративни теории – показва колко правдоподобна може да изглежда една фалшифицирана мисия на НАСА.
Един Холивудски филм може да постигне много неща, защото писателят контролира всички герои. Той просто прави така, че хората във филма изглеждат заблудени от лъжата, а актьорите, които играят тези хора – се преструват, че са заблудени. Ето защо е толкова лесно – тук става въпрос за фикция, а не за документален филм.
Въпреки че писателят/директорът Питър Хайъмс използва няколко техники, които биха могли да бъдат използвани за режисирането на измама, самият той не прави разследване за разиграването на  сценарий в един реален свят. Той няма такава задача. Той просто разказва история. Той просто трябва да заблуди само героите, които лично той контролира. Например – гласът на астронавтите от космическия кораб се фалшифицира чрез записи, които са направени по време на симулациите. Това би проработило до момента в който някой не зададе въпрос, който излиза извън обсега на конкретната ситуация. Не е практично да се използва подобна техника в реалния живот отново, отново и отново.

-Повърхността на Марс от филма „Кеприкорн 1“ изглежда подозрително като лунното видео на НАСА.

Това е така, понеже Хайъмс е притежавал няколкочасово видео от „Аполо“ като мостра. Това само по себе си  не прави видеото от „Аполо“ по-малко достоверно или работата на Хайъмс по-достоверна.

-Филмът на Стенли Кубрик „2001: Космическа одисея“ от 1968 г. показва, че   специални ефекти са били налични още през 1968 г. и че точното възпроизвеждане на космическо пътешествие може да се осъществи на филмова сцена

Въпрос на лично предпочитание е дали можем да считаме дали ефектите от филма са достоверни или не. Ние не вярваме, че те са създадени в открития космос. Ето моментите, в които изсценировката на Кубрик проличава:

А. Има твърде много гафове. На няколко пъти ние можем да се убедим, че става въпрос за изсцениран филм. Ние можем да забележим ъглите на сценичните панели, жиците, отраженията от екипировката и пр. Тези гафове се появяват във всеки филм, независимо от опитите на продуцентите. Кубрик е имал няколко месеца и голям бюджет за да може да изценира това, което влиза в два часа и половина краен продукт. Програмата „Аполо“ е произвела 10 пъти повече снимки без видими грешки!
Б. Астрономията е грешна. Изгледите от Земята към Луната и от Луната към Земята не съвпадат. Например Земята е високо в небето, както се вижда от базата Клавиус, докато всъщност трябва да се намира ниско на хоризонта. Фазите на Земята се променят радикално между сцените.
Б. Фотографията е грешна. Подобно на всеки филм и във „Одисеята“ виждаме подвижно звездно поле заедно с осветени от Слънцето обекти. Не е възможно да се заснемат двете неща с едни и същи настройки на камерата. Дори и да имаме магическа камера, която да го направи, звездното поле не трябва да се движи.
В: Придвижването на Луната не става така, както се очаква. Докато Д-р Флойдовият транспортьор каца на Луната, прахът се издига по начин, който намекма, че филмът е заснет в условия на атмосфера. И това е така. Прахът би се изместил във вакуума, но той би имал склонност да формира плосък слой и би се диспергирал бързо.
(...)

Аргументът е, че НАСА е в състояние да направи фалшификация, понеже Кубрик е успял да направи такава. Но както виждаме от горните забележки – Кубрик не е успял да я направи.  Той не е успял да изсценира достоверна „измама“ в рамките на два часа. Нито специалните ефекти са в състояние да излъжат наблюдателите, че те всъщност наблюдават пейзаж от Луната или космоса.

-Но има действителни доказателства – че Кубрик е работил с НАСА да изфалшифицира кацането

Много привърженици на конспиративни теории, начело с Клайд Люис, насочват вниманието ни към статия, която обикаля в интернет и която уж описва детайлите при процеса който Кубрик е използвал. Но внимателен прочит на статията разкрива, че тя всъщност е била предвиждана да бъде шега (появила се е за пръв път в раздел „alt.humor.best-of-usenet“ на юзнет групите).

-Стенли Кубрик и Питър Хайъмс са имали много по-малък бюджет в сравнение с този на НАСА. С 40 милиарда долара и професионалисти, които да коригират грешките, тези директори са могли да направят ефектите по-убедителни

Тук не става въпрос толкова за нещо, което зависи от бюджет. Бюджетът би повишил качеството на ефектите (в „Одисеята“ и „Кеприкорн 1“), но не и тяхното приложение и достоверност в рамките на реалния живот. Няма значение колко пари се вкарват в това да направиш реалистично звездно поле – това не компенсира факта, че не би следвало да виждаш никакво такова поле – а още по-малко подвижно. Освен това гафовете са плод на основни техники при изготвянето на филм – нещо, за което Кубрик най-вероятно е знаел, и физиците надали биха били в състояние да окажат помощ.

След като разгледахме всичко това – можем да заключим със сигурност – нелогично и абсурдно е да се твърди, че НАСА е заснела кацането на Луната с помощта на специалисти от Холивуд.