Рицарите Тамплиери

Тамплиери ("рицарите на храма или Бедните рицари на Исус Христос") е названието на един от християнските военни ордени, възникнали вследствие на Първия кръстоносен поход. Точните обстоятелства на създаването на ордена са неизвестни. Средновековните френски грамоти ползват разнородни системи на датиране, затова се предполага, че орденът е възникнал в периода между 1118 г. и 1121 г. Най-вероятно е създаден от бургундския рицар Хюго Пайен и седем други френски рицари. Целите на новосъздадения орден били да поддържат новото кралство Ерусалим, срещу враждебните мюсюлмански съседи, както и безопасността на християнските поклонници, посещаващи Светите места. Кралят на Йерусалим Балдуин Втори дал на рицарите помещение, намиращо се под неговия дворец, който според легендите бил построен на мястото на древноюдейския храм на Соломон. Рицарите се обединили в орден под името "Бедните рицари на Иисус от Соломоновия храм (по други източници "Бедните братя от Ерусалимския храм"). Въпреки това орденът е познат повече под другото си име - рицари тамплиери или храмовници, произхождащо от първоначалната им резиденция в Храма. С течение на времето Орденът на тамплиерите се превръща не само в мощна икономическа, но и в политическа структура, оказваща значително влияние над коронованите глави в средновековна Европа. При встъпването си в Ордена, рицарите приемали монашески обет за послушание, безбрачие и бедност. Тамплиерите били добре организирани и бързо се превърнали във водеща сила в международната политика в периода на Кръстоносните походи. Скоро били осигурени с няколко извънредни папски були, които им позволявали, наред с другите неща да събират данъци и десятък от земите под техен пряк контрол, което допълнително облекчило тяхното превръщане във важна институция. От 1139 г. орденът бил директно подчинен на папата. Постепенно към края на 12 век. тамплиерите разширили задачите на ордена с банкерство. Била въведена система за изпращане на пари и ценности към Йерусалим, както и система за даване на заеми. Приписват им се способности за добра счетоводна организация и създаване на чеково разплащане, напомнящо днешните банкноти.
Орденът имал строго изградена йерархия, отразяваща реалните съсловия на средновековното общество (oratores, bellatores, laboratores). Членовете се делели на четири съсловия:


Конспирация през столетията

Какви изводи трябваше да направим от фактите, които бяхме събрали? Повечето бяха съществени и сякаш доказваха, че съществува някакъв план, някакъв цялостен замисъл. Оказа се, че колкото и неправдоподобен да ни се е сторил в началото, списъкът на великите магистри на Сион е подчинен на интересна закономерност. Така например мнозина от хората, посочени в него, имат кръвна или лична връзка със семействата, чиито родословия са поместени в „Документите на Братството“ — и най-вече с владетелите на Лотарингия. Повечето личности, изброени в списъка, членуват в един или друг орден или тайно общество. Абсолютно всички, макар и католици по вероизповедание, имат доста неортодоксални религиозни възгледи. Абсолютно всички проявяват интерес към езотеризма. В почти всички случаи великият магистър е свързан доста тясно със своя предходник и наследник на този пост.
Ала колкото и значима да е, тази закономерност не доказва нищо. Не доказва например, че Братството на монасите от Сион, за което се уверихме, че е съществувало през Средновековието, е оцеляло и през следващите столетия, още по-малко пък, че хората, посочени като велики магистри, наистина са оглавявали ордена. Все още ни се струваше невероятно някои от тях да са били велики магистри. В някои случаи тази наша теза бе подкрепена и от възрастта, на която съответният велик магистър е оглавил ордена. Не бе изключено, разбира се, Едуар дьо Бар, избран за велик магистър на пет години, или Рене Анжуйски — на осем, просто да са получили поста по някакъв наследствен принцип. Той обаче не важи за Робърт Флъд или Шарл Нодие, станали велики магистри на двайсет и една години, или за Дебюси, оглавил ордена на двайсет и три годишна възраст. Те просто не са имали време да изкачат всички степени, както например е във франкмасонството. Нито пък са получили признание в областта, в която работят. Тази аномалия ни се струваше необяснима, освен ако степента „велик магистър на Сион“ не бе чисто символична, нещо като ритуал, и не е била присъждана на статисти, вероятно неосъзнаващи какъв пост заемат.
Нямаше обаче смисъл да правим догадки, най-малкото въз основа на информацията, с която разполагахме. Ето защо отново се обърнахме към историята и се заехме да проучваме Братството на монасите от Сион и по други източници освен по списъка на великите магистри, по-конкретно по обемистите архиви на владетелите на Лотарингия и на някои от останалите родове, споменати в „Документите на Братството“. Искахме да проверим и други твърдения в тях, както и да открием доказателства, че е съществувало тайно общество, дърпащо конците иззад кулисите.
Ако Братството от Сион наистина е било тайно, едва ли щяхме, разбира се, да намерим някъде да се говори открито за него. В случай че е съществувало през вековете, то сигурно е действало под прикритието на различни маски, лица и имена, например под названието „Ормус“, от което впоследствие се е отказало. Едва ли е излагало на показ конкретните си политически възгледи и становища. Дори и да е изтичала информация за определена съгласувана позиция, тя явно е звучала твърде неправдоподобно. При положение че си имахме работа с организация, оцеляла близо девет столетия, трябваше да й признаем, че тя е действала изключително гъвкаво и се е приспособявала към условията. Дори самото й оцеляване говори, че е притежавала тези качества, в противен случай е щяла да се изроди в куха форма, лишена от всякаква власт, като например Дворцовата стража във Великобритания. Накъсо, Братството от Сион едва ли е имало една и съща структура през цялото си съществуване. Обратното, вероятно е било принудено периодично да се променя, да се нагажда като структура и цели спрямо променливия калейдоскоп на световната политика точно както преди век кавалерията е трябвало да бъде сменена с танкове и бронетранспортьори. В способността си да се приспособява към изискванията на времето и да използва неговите ресурси и терминология Сион явно е мерел ръст със своя екзотеричен съперник — римокатолическата църква, или може би със зловещата организация, известна като мафия. Ние, разбира се, не гледахме на членовете на Братството от Сион като на някакви префинени злосторници. Но ако не друго, мафията поне показа как, за да оцелее, една тайна организация се нагажда към различните епохи и каква огромна власт притежава

КАМАКЪТ НА СИОН

В края на XVIII в., когато масонските ложи никнат като гъби след дъжд, се налага така нареченият Източен ритуал на Мемфис. Тъкмо в него, доколкото знаем, за пръв път се споменава името Ормус, с което в периода между 1188 и 1307 г. се е наричало и Братството на монасите от Сион. Според Източния ритуал на Мемфис Ормус е египетски мъдрец, обединил езическите вярвания с християнството и положил началото на розенкройцерството.

В други масонски ритуали от XVIII в. непрекъснато се споменава „Камъкът на Сион“, същият, който според „Документите на Братството“ прави „кралската династия“, основана от Годфрид и Балдуин Булонски, „равнопоставена“ на другите кралски династии в Европа. Първоначално решихме, че Камъкът на Сион е хълмът Сион, „високият хълм“ източно от Йерусалим, където Годфрид построява абатство, подслонило ордена, наложил се като Братство на монасите от Сион. Но в масонските източници на израза „Камъкът на Сион“ явно се придава и друго значение. Предвид подчертания интерес на масоните към Храма в Йерусалим не е чудно, че в техните източници се цитират пасажи от Библията, където явно не става дума просто за хълм, скала, а за камък, подминат или неоснователно пренебрегнат при изграждането на Храма, който впоследствие е трябвало да бъде вграден като негов крайъгълен камък. В Псалм 117 например се казва:

• Камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла.

В евангелие от Матея (21:42) Исус намеква именно за този псалм:

Нима не сте чели никога в писанията: „Камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла?“

В „Послание до Римляни“ (9:33) камъкът пак се споменава, но по-мъгляво:

• Ето, полагам в Сион Камък на препъване и Камък на съблазън; и всеки, който вярва в Него, няма да се посрами.

В „Деяния на Апостолите“ (4:10-11) камъкът от Сион може да бъде тълкуван като метафора на самия Исус:

• Чрез името на Иисуса Христа Назорея… тоя стои пред вас здрав. Този е камъкът, който, пренебрегнат от вас, зидарите, стана глава на ъгъла.

В „Послание до Ефесяните“ (2:20) е още по-очевидно, че Исус е отъждествяван с камъка на Сион:

• Като се утвърдихте върху основата на апостолите и пророците, имайки Самия Иисуса Христа за крайъгълен камък.

А в „Първото съборно послание на Петра“ (2:3-8) това отъждествяване е още по-недвусмислено:

• Господ е благ. Като пристъпвате към Него, живия камък, от човеците отхвърлен, но от Бога избран, драгоценен, и вие сами, като живи камъни, съграждайте от себе си духовен дом, свето свещенство, за да принесете духовни жертви, благоприятни Богу чрез Иисуса Христа. Ето защо в Писанието е казано: „Ето, полагам в Сион крайъгълен Камък, избран, драгоценен, и който вярва в Него, няма да се посрами.“ И така, за вас, вярващите, Той е драгоценност, а за невярващите — „Камък, Който отхвърлиха зидарите, но който стана глава на ъгъла“, и „Камък на препъване и Камък на съблазън“, о Който се те препъват, като не се покоряват на словото; за това са и отредени.

Още в следващия стих се набляга на теми, чието значение ни се изясни едва по-късно. В него се говори за предопределена царска династия, чиито представители са и духовни, и светски водачи, нещо като царе свещеници:

• Но вие сте род избран, царствено свещенство, народ свет, люде придобити…

Как трябваше да тълкуваме тези смайващи пасажи? Как трябваше да разбираме Камъка от Сион — крайъгълния камък на Храма, който толкова осезаемо присъства в „тайните за посветени“ на франкмасонството? Как трябваше да разбираме недвусмисленото отъждествяване на този крайъгълен камък със самия Исус? Как трябваше да разглеждаме и „кралската династия“, основана не другаде, а върху Камъка на Сион, тоест върху самия Исус, и по времето на кръстоносните походи „равнопоставена“ на другите кралски династии в Европа