Вие не съществувате

За какво се притеснявате в този момент? Почти е сигурно, че се притеснявате за нищо поради причината, че вие всъщност не съществувате!
Вие нямате грижи, защото нямате ум, нямате тяло или живот за да се притеснявате – всичко това е една илюзия. Няма притиснения, но по-важното е, че го няма този, който се притеснява.


Мислите си, че това зучи абсолютно безсмислено. Някои от най-брилянтните учени, философи и теолози на нашия век не биха се съгласили с вас.
Науката и математиката предполагат, че ние хората не съществуваме (дори и като си помислим – наука и математика няма – илюзии!).

Появата на квантовата механика и модерната физика засилват подразбирането, че нашето съществуване като човешки същества е нещо като една упорита и настойчива измама. Ние сме под фалшивото предположение, че сме хора, ние само си представяме, че имаме тела и мозъци и нещо, което функционира вътре в тези мозъци. Илюзии, всичко това са илюзии.

Чуйте какво казва един от най-великите физици на века, Едингтън, за квантовата теория:

„На езика на физиката... следата от моя лакът оставя следа на масата както следата от мастило оставя следа на хартията... откровенното осъзнаване, че науката физика се занимава с думата „следа” е най-значителния ни напредък.”

Под „следа”, Едингтън има предвид илюзия. Повече от всяка една друга наука, тази част от физиката се съпоставя с фундаментите на действителността и все повече ни насочва към факта, че няма никаква действителност.

Последните 300 и повече години, светът си е мислел, че всичко се сътои от атоми, „строителите на вселената”. Великия Нютон бе този, който затвърди нашето впечатление, че атомите изглеждат като билярдни топки. Натрупайте достатъчно количество от тях една върху друга, пуснете ги да се движат и ще получите скали, дървета, животни и хора.

Но, брилянтния Макс Планк, героят на Айнщайн, разбули някои изключително обезпокоителни открития, които той е направил докато се е опитвал да разреши проблемите отнасящи се до радиацията на енергията.

Да съкратим дългата история и да я направим по-кратка – Планк бе принуден да направи заключение, че материята на най-фундаменталните си нива не е непрекъсната, не е твърда. Няма никакви мънички билярдни топки. Когато разчупите един атом, получавате един електрон, протон а може би и неутрон. Но то се върти и това не е най-малката частица в никакъв случай. Можете да продължите да разчупвате до недрото, до W частиците и до много други „подозрителни” частички. Това е едно трепване на окото, премигване и е извън съществуващото.

Къде отиват тези неща когато премигнем? Никъде! Те престават да съществуват! След това те се връщат отново!

Е и какво от това? Е, както знаете, човешкото тяло е направено от фундаменталните природни елементи. Ние сме повече вода, но ние също имаме и желязо в кръвта си, калций в костите си и т.н. Но всяка една от тези субстанции е направена от индивидуални атоми, които пък са направени от някакви духовни късчета от нищото и са извън действителноста.

Учените наричат този процес на „премигване” – „квантова нестабилност”.

И така, когато елементите от тялото ви са колебливи, това дали е вашето тяло и дали сте вие? Мозък и химията във вашия мозък? Всъщност, вие може да сте в състояние на нищото много по-често отколкото в състояние на нещото (дори и в реалноста да го няма „нещото”).

Както казва популярният лечител и гуру Дийпак Чопра – всички ние сме мъртви през повечето време (несъществуващи) и все пак постоянно изпитваме страх от смърта, неосъзнаващи, че сме мъртви в по-голямата част от времето. (А, и междудругото, няма такова нещо като време. Айнщайн доказва, че това е илюзия, но ние няма да се занимаваме точно с това в момента).

Дори и в най-твърдото си състояние, атомът изобщо не е толкова стабилен и твърд. Атомите са 99.999999 празно пространство. Ако ядрото на атома беше с големината на топка за тенис на маса и ако вие стоите в центъра на огромен футболен стадион, електроните, които обикалят около ядрото щяха да се намират извън външните стени на стадиона.

Какво има между ядрото и електрона? Нищо! И от какво са направени ядрото и електрона? От малки късчета енергия, които никак не са солидни, а всъщност са въртящи се частици светлина.

Дори и една грамада олово е не е друго, а светлина, правейки се на „нещо”. Е, това е колата ви. Е, има ли химикали в мозъка ви? Има ли ви вас самите?
Веднъж, по време на едно доста досадно пътуване от Гранд Форкс към Мисури с един от моите професори от университета, се впуснахме в един дълъг дебат относно дълбоките тайни на вселената. Аз спорех с него, казвайки му, че всичко е илюзия а той спореше, че всичко е една доста солидна реалност. Когато споменах за неестествената природа на основните частици, той каза:

„Това няма никакво значение! Това означава, че всички тези частици енергия са това, което са и от което са направени – но ние сме си ние, същите, реални хора. Нима казваш, че ние сме по-съществени от атомите?”

Той каза също: „Ако аз те ударя с бейзболна топка обзалагам се, че болката, която ще изпиташ няма да е една илюзия!”

По това време аз се затруднявах да отговоря, защото това бе преди да осъзная природата или по-точно преди да осъзная механизма на илюзията. Аз не осъзнавах, че дори спорът ни беше една илюзия!

Работата е там, че аз и професора спорихме години наред и никой от нас не успя да убеди другия, защото споровете ни бяха фалшиви! Защо? Защото нито един от тях не съществуваше!

Факт е, че езика е един от първостепенните начини, по който ние се подмамихме да вярваме в солидната действителност. Веднъж достигнало до ниво да манипулира със символите на езика, съществото, можете да се обзаложите, е дълбоко погребано под многото пластове илюзия.

Аз също цитирах на професора принципа на несигурноста и непълността на теоремите.

Виждате ли, идеята, че езика е една илюзия не е просто едно обикновено вярване, а факт, който е бил доказан математически. Да се върнем към 1920 г., немският математически гений Курт Гьодел прави демонстрация, която показва, че логиката в основата си е противоречива.

Този опит е познат като теоремата на Гьодел, но също така и като непълна теорема. И в нея се казва:

„Невъзможно е да се установи логическата последователност на нито един комплекс от дедуктивната система освен като високомерни принципи на разсъждение, чиито собствени вътрешни последователности са един отворен въпрос, както и самата система.”

Охоо! Това е само един начин да кажеш, че без значение каква е гледната ти точка – то тя е грешна! Никога няма да можете да убедите някого в това, в което вярвате, защото самото красноречие, по природа, е по принцип непоследователно.

Ето защо спорещите политици и религиозни деятели са толкова разочароващи – нито един от тях никога не е прав, литературно! Всички аргументи са измама още от самото начало!

Но, има дори и още по-лоши новини отнасящи се до действителноста. Наричан е Принцип на Несигурноста на Хайзенберг, предполагащ и по-късно доказан от един от бащите на квантовия механизъм, великия Вернер Хайзенберг. Принципа му гласи:

„Положението и скоростта на един обект не могат да бъдат точно определени, дори и в теория. Самите понятия за точното положение и точна скорост взети заедно, всъщност, нямат никакво значение в природата (естеството).”

Това, което се казва тук, е че физическите обекти не могат да бъдат обвързани с абсолютно съществуване на никое място, в никое дадено време. Както теоремата на Гьодел, така и този принцип, идва с едно безпощадно математическо доказателство.

И така, не само вербалните аргументи са непоследователни и следователно лъжа, но и физическата материя в основата си не може да бъде измерена.

И както казва един физик:

„Нашата концепция за същността е жива само дотогава, докато ние не се сблъскаме и вгледаме в нея. Започва да се разпада когато започнем да анализираме... твърдото състояние на веществата е поредната илюзия... проследихме твърдото състояние от непрекъснатото течно такова на атома, от атома към електрона и там изгубихме следите им.”

Удивително е как и двете теории разбиват идеята за солидната физическа действителност пълна с непоклатими „истини”. Няма предмети, няма хора и няма и истина. Бяхме измамени да мислим така, колкото и странно да звучи това.

И от кого сме били измамени? От нас самите! И ние не съществуваме! Странно!

Вие може и да попитате: „Как, знаейки, че ние не съществуваме, това ми помага в ежедневните ми безпокойства?”

Е, всъщност, помага, много даже. Действително, това знание може да те доведе до едно крайно състояние на щастие, дори и на блаженство. Как?
Отивате на работа в осъзнаване, че сте погребани под много пластове измамни, упорити илюзии, които поради математическата си непоследователност ви подлудяват! Изглежда, като че ли никога няма да откриете истината, истинския мир и чистотата на любовта, защото се опитвате да схванете тези неща с фалшивата предпоставка, че те съществуват по един реален начин. Те не съществуват. Нито болката, нито страданието, нито безпокойството.

Колкото повече достигате до осъзнатоста, че вие и вашият свят сте една лепкава илюзия, толкова повече ще се чувствате щастливи, любящи и истинни. Защо се случва това та ние даваме пример как илюзиите причиняват болка?
Всички познаваме някого, който е злоупотребил с пари или объркал парите с щастието. Сами по себе си, парите са само хартия, символ, който представлява материалната задоволеност. Някои хора се поддават на илюзията, че парите са всичко и те безумно трупат повече и повече от зелените нещица докато не получат сърдечен пристъп и не умрат.

Всички ще се съгласят с мен, че е много хубаво да бъдеш освободен, освободен от илюзиите на парите и материализма.

Е, от колкото повече илюзии се отървем, толкова по-свободни ще станем. Да се отървем от илюзии като парите, наркотиците, пристрастеността към секса е много лесно в сравнение с илюзии като смъртта, времето, езика и физическото съществуване, но не е невъзможно.

Също, трябва да ви предупредя, че колкото повече се опитвате да достигнете до щастието толкова по зле ще става, тъй като щастието е една илюзия, която не съществува. Ще останете много разочаровани, но и разочарованието не съществува също. Съжалявам.

Така че е по-добре да се опитаме да се отървем от илюзиите, като такива и да оставим нещата сами да се случват.

Брилянтният философ и автор Кен Уилбър описва седем слоя на илюзии в книгата си „Спектърът на Съзнанието”. В тази книга Уилбър ви повежда стъпка по стъпка през типовете илюзия, в които са хванати хората, от Нищото до най-дълбоките слоеве на илюзия, които той нарича „дуализъм”.
Колкото повече осъзнавате природата на илюзиите, различните видове илюзии (особенно езика, времето, разпадането на обектите в пространството), толкова по-вероятно е да намерите пътя си, който да ви изведе навън.

Ето за това става въпрос при дзен и другите форми на медитация – да ви накарат да спрете да мислите, за да може първичната тишина на великата действителност на Нищото да бъде реализирана.

Но, всеки един дзен-учител би ви предупредил, че в момента, в който започнете да мислите, че дзен-медитацията ще ви помогне или дзен-философията ще ви помогне, или каквато и да е друга философия или религия – това е предпоставката да се изгубите отново.

Това, което наистина е странно относно илюзиите, е че трябва да използвате илюзии, за да се отървете от илюзии и трудно бих могъл да опиша как точно се прави това. Помнете теорията на Гьодел: Всички аргументи са измама още от самото начало!
Дори и това, че четете сега тук е капан, въпреки че тази статия се стреми да ви покаже факта, че сте в капана на илюзиите! Но си мисля, че е по-добре да знаеш, че си в затвор, отколкото да бъдещ в затвор и да мислиш този затвор, който ние наричаме „живот”, за свой истински дом.

Някой може да каже: „Добре, но е по-добре да съществуваш в една илюзия, отколкото да бъдеш нищото.”

Нека ви подхвърля тази мисъл: Голямото Нищо, за което говорят учените и философите не е нищо повече от една липса на нещо, като това е странността на чистия Действителен Потенциал. То не съществува, но има потенциала да съществува ако го пожелае. То е Нищо, но нещо като динамично Нищо. Както и да е. Думите и етикетите са измамни.

Причината да имате илюзията, че съществувате, заедно с радоста и страданието – вие го искате. В същото време, вие може да изпитате блаженството на реализацията на Действителния Потенциал без да страдате от илюзията на обективното съществуване. Всъщност, това е състоянието ви в момента. Вие просто не го знаете. Странно е.

Много хора, които четат тази статия ще кажат: „Господи! Колко много глупости!”
И познайте какво? Те са прави!

Кен Корцзак

Превод: Breath